Коледен сладкиш със сушени плодове

Коледните и новогодишни празници отминаха и след като празничната еуфория се изпари, животът ни отново навлезе в добре познатия коловоз на ежедневието. И въпреки че все още не сме свалили коледната украса (поне вкъщи не сме), духът на Коледа вече не витае из въздуха.

Едно позакъсняло завръщане

Здравейте отново, приятели! Този блог от доста време бе запустял поради тоталната ми липса на време и енергия, необходими за неговото поддържане. Причината бе едно малко съкровище, за което се грижех по 10-11 часа на ден и което поглъщаше всичките ми сили. Не искам да ме разбирате погрешно - не съжалявам и секунда за усилията и грижите, които полагах за нея, за игрите и дългите разходки. Макар всички тези неща да са доста изтощителни, те ме даряваха с такова щастие и вътрешно удовлетворение, каквито нито една друга работа не ми е давала. Затова, въпреки че почти не успявах да си почина и бях вечно изморена (все пак и вкъщи не ми липсват задължения), се чувствах изключително полезна и одухотворена.

Дълбоко в безкрайната синева

Ето че отново поех на юг - също като прелетните птици, които бягат от наближаващите студени дни. Не че се опитвам да избягам от есента - напротив, всеки ден откривам, че тя носи невероятно очарование със своите ярки и топли цветове и освежаващи дъждове след непоносимите жеги на лятото. Отново посетихме Бургас и в събота на обяд се отправихме към Созопол, за да прекараме една прекрасна вечер във фамилна къща Безкрайна Синева.