Ето че най-накрая се завръщам след безкрайно дълго, омаломощаващо и сломяващо духа боледуване. През последния месец сякаш не бях жива и имам чувството, че едва сега се връщам към живот. За моя радост това съвпадна с отдавна очакваното от всички пристигане на пролетта и сега просто умирам за дълги разходки навън, мечтая за мириса на свежа трева, за песните на птиците, както и за млада коприва и всякакви други пролетни зеленини! :) Вече направих първата си супа от коприва за тази пролет, а пресният чесън и спанакът присъстват неизменно на трапезата ни. Успях да си докарам и тежка мускулна треска, понеже след дългото боледуване и съпровождащото го обездвижване се втурнах да правя дълги разходки и йога, та се наложи да понамаля темпото...
