Зеленчукова мусака

Ето че най-накрая се завръщам след безкрайно дълго, омаломощаващо и сломяващо духа боледуване. През последния месец сякаш не бях жива и имам чувството, че едва сега се връщам към живот. За моя радост това съвпадна с отдавна очакваното от всички пристигане на пролетта и сега просто умирам за дълги разходки навън, мечтая за мириса на свежа трева, за песните на птиците, както и за млада коприва и всякакви други пролетни зеленини! :) Вече направих първата си супа от коприва за тази пролет, а пресният чесън и спанакът присъстват неизменно на трапезата ни. Успях да си докарам и тежка мускулна треска, понеже след дългото боледуване и съпровождащото го обездвижване се втурнах да правя дълги разходки и йога, та се наложи да понамаля темпото...

Но пролетта тепърва започва и ще имаме достатъчно време да се порадваме на нейните благини и на хубавото време. И въпреки че астрономическата пролет настъпи едва преди броени дни, първите признаци за нейното скорошно пристигане се появиха седмици преди това. Първо, още в края на февруари забелязах голямо ято мигриращи патици, които очевидно се завръщаха от зимната си резиденция, а след това с голяма радост открих, че любимото ми стайно цвете, което през есента изпадна в летаргия и престана да цъфти, отново е разцъфнало в нежни, розови цветове! :)



Но нека ви разкажа историята на рецептата, която ще ви представя днес. Тя идва от една готварска книга, която подарих на майка ми за Коледа. Авторката на книгата се казва Ирена Анастасова, а ръчно ушитата от плат подвързия, както по-късно разбрах, е дело на Елия Атанасова от 100 овце.



Бях решила да купя на майка ми нещо декорно и докато се лутах из магазините в търсене на някоя красива вещ за дома, случайно попаднах на нея. В момента, в който зърнах кукленската й дрешка, очите ми се уголемиха като на анимационен герой и нямаше сила, която да ме накара да я оставя! Честно казано, искаше ми се да я купя за себе си, но пък от друга страна, винаги мога да й се радвам, когато гостувам на нашите в Бургас :)

Така и стана! Подарих книгата на майката ми, а когато й гостувах през февруари, реших да изпробвам някоя рецепта. И така, разгърнах книгата и след като я прегледах, се спрях на една рецепта за зеленчукова мусака, която комбинира солидно количество зеленчуци със сос бешамел (познат също и като бял сос) и топинг от настърган кашкавал, към който аз в последствие добавих ситно надробен хляб и прясна мащерка. Резултатът беше едно голямо УАУ! Млечно-кашкаваленият бешамел се комбинира прекрасно със зеленчуците, а хрупкавата, запечена коричка отгоре... ммммммм



Всички, които ядоха от мусаката, бяха във възторг, а рецептата се нареди сред моите лични фаворити.



Зеленчукова мусака
адаптирано от "Готварска книга" на Ирена Анастасова

Продукти:
1 кг микс от зеленчуци (моят избор бе комбинация от гъби, броколи, морков, грах и картофи, но може да използвате също карфиол, зелен фасул, царевица и други по ваш избор)

За бешамела:

75 г масло
75 г (1/2 чч) брашно
500 мл прясно мляко
100 г ситно настърган кашкавал
сол и черен пипер на вкус

За топинга:

100 г ситно настърган кашкавал
2-3 филии ситно надробен хляб
няколко стръка прясна мащерка
25 г масло на кубчета

Начин на приготвяне:
1. Почистете и нарежете зеленчуците и ги поставете в голяма тенджера с подсолена вода. Кипнете и оставете да поврат на слаб огън около 10 минути. Отцедете водата и оставете настрана.
2. Пригответе бешамела. Загрейте предварително прясното мляко в малък съд и покрийте с капак, за да не изстива. В малка тенджерка на много слаб огън разтопете маслото и добавете брашното, като бъркате непрекъснато до получавене на гъста, гладка смес. Получената на този етап смес от масло и брашно е основата на соса и се нарича ру (от френски - roux). Налейте малко от прясното мляко и бъркайте интензивно, докато сместа го поеме. Продължете да доливате по малко и да бъркате, докато налеете всичкото мляко и получите гладка смес. Ако започнат да се образуват бучки, не се тревожете, а просто вземете телена бъркалка и разбъркайте добре, за да ги разбиете. Добавете сол и черен пипер на вкус и оставете сместа да покъкри за 2-3 минути, за да се неутрализира вкуса на брашното, като разбърквате от време на време. Добавете настъргания кашкавал и разбъркайте, докато се разтопи в соса. Махнете от огъня и изсипете в тенджерата при зеленчуците. Разбъркайте добре, за да се умешат, като внимавате да не раздробите сварените зеленчуци.
3. Изсипете зеленчуковата смес в йенска тенджера или касерола и разпределете равномерно в съда. Смесете настъргания кашкавал, надробения хляб и мащерката и разпределете върху зеленчуците. Сложете отгоре кубчетата масло и печете 20-25 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна. Консумирайте докато е още топло!