Дълбоко в безкрайната синева

Ето че отново поех на юг - също като прелетните птици, които бягат от наближаващите студени дни. Не че се опитвам да избягам от есента - напротив, всеки ден откривам, че тя носи невероятно очарование със своите ярки и топли цветове и освежаващи дъждове след непоносимите жеги на лятото. Отново посетихме Бургас и в събота на обяд се отправихме към Созопол, за да прекараме една прекрасна вечер във фамилна къща Безкрайна Синева.

Терапия за забързани умове

Още един уикенд и още едно пътуване, този път на север към Провадия - друго райско кътче от нашата красива България. И това пътуване бе много емоционално, тъй като Провадия е мястото, свързано с детството на Жоро. Вече ви разказах за посещението ни в село Порой миналия уикенд, където се потопихме в моите детски спомени. Заведох Жоро до руините, където обичах да играя като дете през летата и му показах околностите на селото. Сега на свой ред той ме заведе в Провадия, където в детството си е прекарвал летата и се качихме на това прословуто Кале, за което често ми говори.

Довиждане, лято!

"Човекът е човек, когато е на път" – така обича да казва една моя много добра приятелка и аз съм напълно съгласна с нея. Човек се чувства истински жив, когато пътува към познати или непознати места. Най-вълнуващо e, когато пътуваме към напълно непознато място и не знаем какво ни очаква в крайната дестинация. Елементът на приключение винаги внася нотка на вълнение в пътуването. Но има и още един тип вълнуващи пътувания – тези, които те отвеждат назад към корените ти, връщат ти спомените от детството и навяват носталгия към отминалите безгрижни дни. Този уикенд се отправих точно на едно такова пътуване към родния Бургас и село Порой – мястото, където като дете прекарвах всички лета под грижите на баба и дядо. Тях много отдавна ги няма, но аз до ден днешен обожавам да ходя там на гости на вуйчо ми, който живее в същата тази къща, където прекарвах цели лета, безгрижна и волна като птица.